Икономически новини

Бизнес доверие – Естония, България, Гърция

Thu, 29 Jul 2010 21:01:22 +0000

Индикатор на бизнес доверието на ЕК (Economic Sentiment Indicator)

Три страни – три съдби.

Гърция е ударена най-тежко, достига дъното през пролетта на 2009, следва леко възстановяване, след което нов срив и ново дъно през пролетта на 2010. И сега, Гърция си остава на много ниски равнища, най-лошо представяне както в нашия регион, така и в целия ЕС.

Забележете на графиката, че България най-късно и най-малко е засегната от кризата. Но, откакто е достигнала дъното България почти не е мръднала (имаше известно възстановяване в началото на 2010, което изчезна след това). В момента, заедно с Румъния България е най-зле сред новите страни членки.

Естония е рано и тежко ударена от кризата. Но от началото на 2009 има постоянно и непрекъснато подобрение. Естония е на първо място по този индикатор сред новите страни членки.

Гърция е еманация на фалита (и кейнсианството), Естония е еманация на стабилността (и консерватизма), а България е по средата и не може да реши кой път да следва. А правилният път е буквално очевиден.

Блогът за икономика 2010

Източник

Обратен резултат (или за негативите от отлагането)

Thu, 29 Jul 2010 09:01:24 +0000

Идеята на правителството е да вдигне възрастта/стажа за пенсиониране и да намали привилегиите за ранно пенсиониране за отделни групи (полицаи, военни и пр.). Т.е. идеята е ефективната пенсионна възраст да се вдигне, за да спести пари бюджетът.

Обаче, се получава точно обратното. Много се приказва за вдигане на възрастта и премахване на привилегиите – но нищо не се прави на практика. А дори да се направи, ще влезе в сила след една година или повече. Което дава стимул който може да се пенсионира още сега, вместо да чака промените, които ще затегнат условията.

И това се случва – с над 22% се е увеличил броят на пенсионираните през първото полугодие. Военните и полицаите масово се пенсионират, а и не само те. Което автоматично натоварва още повече пенсионната система, натоварва и други бюджети, тъй като на полицаи и военни се плащат по 20 заплати при пенсиониране (друга необяснима привилегия).

С други думи, многото приказки за вдигане на възрастта и същевременно отлагане на промените водят до увеличаване на бюджетните разходи. Точно обратно на целта.

Този процес ще се засилва тепърва и нищо чудно с т.нар. "пенсионна реформа" на правителството то да издъни бюджета за 2010 и 2011 вместо да го закрепи. Така се случва когато не се мисли предварително, а промените постоянно се отлагат.

Блогът за икономика 2010

Източник

Макрорамка бюджет 2011

Wed, 28 Jul 2010 21:01:36 +0000

Основни показатели

Показатели	Мярка	2011 г.	2012 г.	2013 г.
БВП – реален растеж	процент	3.6%	4.7%	4.9%
Хармонизирана инфлация
средна за периода	процент	3.6%	3.5%	2.7%
Текуща сметка	в % от БВП	-2.2%	-1.5%	-0.4%
Приходи	в % от БВП	35.3%	35.1%	34.8%
Разходи	в % от БВП	37.8%	36.6%	35.8%
Бюджетно салдо	в % от БВП	-2.5%	-1.5%	-1.0%

Според макрорамката на бюджет 2011 през следващата година ще имаме 3.6% икономически растеж, а след това – почти 5% през 2012 и 2013.

Прекрасно. Обаче, ако правителството наистина вярва, че ще има такъв растеж, защо през всичките тези години се залага бюджетен дефицит?

Пет поредни години бюджетен дефицит – твърде много е за правителство, което в предизборната си програма обещава балансиран бюджет. Кога ще се балансира бюджетът – в следващия мандат ли? А кога ще има излишък, който да компенсира годините на бюджетни дефицити?

Блогът за икономика 2010

Източник

За една кРиза повече

Tue, 27 Jul 2010 21:01:13 +0000

Всяка криза, без значение от вида и размера й, е израз на нарушено доверие между две и повече лица. На свободния пазар тя се проявява, когато купувачът спре да вярва на продавача, че продаваната от него стока е на справедлива цена, а струва значително по-малко. Това действие е и с двупосочен характер. Двигател на тази вариация са очакванията, изградени в купувачите. Реално до справедлива цена никога не се стига, защото всеки участник (или множество малки групи от такива) има във всеки момент различни очаквания за стойността й. Капиталовият пазар ни позволява да наблюдаваме това в изчистен вид. От друга страна, точно на него се разви ембрионът на двете най-големи икономически и финансови кризи в човешката история (както и на много други по-малки такива).

Започвайки анализа на кризата отзад напред, може да се види, че тя не е провокирана от безразсъдните действия на инвеститорите, а от несъвършенството на инструментите, с които те изграждат своите представи и очаквания за бъдещето. Последните от своя страна пък ги провокират да вярват на продавачите на надежда и предприемат неправилни стъпки.

Определен инвеститор решава да вложи капиталите си в портфейл, включващ акции на добре подбрани компании, защото смята, че моментната им стойност е подценена и в неговия инвестиционен хоризонт те ще отбележат значителен ръст. Цената на закупените акции се покачва, поради търсената изгода от страна на продавачите. Друг инвеститор споделя очакванията на първия и прави същото. Цената отново се покачва. Повторяемостта на този процес във времето стига до дребните инвеститори, които нямат предварителни стратегии и просто следват сляпо пазара с идеята, че не може толкова много хора да грешат едновременно. Цената реализира ръст, много над очаквания от първия инвеститор.

Тук е мястото да споменем, че цената на акциите (или друг вид финансови инструменти и стоки) няма нищо общо с нейната стойност. Влагайки пари в акции човек очаква бъдеща възвръщаемост, която не само да увеличава личното му състояние, но и да го предпази от ерозиращото действие на инфлацията. С други думи, в бъдещия момент Х стойността им да бъде с Y процента по-висока от миналия момент на закупуването им Z. Така тази проста закономерност показва, че никой не купува миналото на една акция (компания), а нейното бъдеще. Когато прекалено много инвеститори очакват то да бъде розово и наддават, за да си купят място под слънцето на печалбите, положителният дисонанс в цената става прекалено голям и накрая се разбира, че слънцето не може да огрее всички. Много икономически, финансови и прочие анализатори наричат това явление с термина „балон”.

Всъщност, всичко е прост израз на несъвършените методи, с които се борави при взимане на решения. За да прецени конкретен инвеститор кои са най-подходящите акции за неговия портфейл, той ги подлага на два типа анализи. Първият е фундаментален. Накратко той включва в себе си анализирането както на отделната компания, така и на потенциала на сектора и икономиката, а също и влиянието на международното положение. Вторият е технически анализ. Той се състои от изследване динамиката на цените на пазара чрез анализ на закономерностите на изменението на три пазарни фактора: цена, обем и обемът на отворените позиции.

Несъвършенството тук може да се наблюдава във втория тип анализ. Резултатите и интерпретацията на данните в техническия анализ се извършват на базата на исторически натрупана информация. Ако обаче през последните, да кажем 5 години, секторът и компанията са се развивали добре, техническият анализ ще прогнозира, че и през 6-тата г. това ще продължи, но не и обяснението защо трябва то да продължи и не е ли време след ръста да се наблюдава забавяне и дори спад. Все пак няма показател, който да се движи само в една посока. Друг проблем при техническия анализ е обобщеността на информацията, която той изразява като статистическа средна. Например, при своето стартиране най-старият индекс на БФБ - Софикс е бил на нива от 100 пункта, а днес е около 365 пункта. Това прави ръст от 265 % или по 26,5 процентни пункта на година. Само преди малко повече от 2 години Софикс достигна до ниво от 1956 пункта или 1856% ръст или по 265 процентни пункта ръст на година. Изчислена днес, средната стойност на Софикс ще ви покаже 10 пъти по нисък ръст на година от тази преди 3 години. Средната стойност обаче ще скрие от инвеститора ръстът от 1856% и последвалият го спад от 81%, който да доведе до стойността на бенчмарка от 365 пункта.

С други думи, техническите анализи скриват пълната информация от инвеститорите, но за да не предприемат своите решения почти на сляпо, те комбинират този тип анализ с фундаменталния. Ако се разгледа обаче начинът на изготвянето му се вижда, че основни източници на информация за анализаторите са отчетите на компаниите, пазарния дял и конкурентите, макроикономическата информация, валутните курсове и всяка друга информация, която поради една или друга причина може да повлияе на възвръщаемостта от инвестицията. Всъщност всички тези данни са изготвени на база множество отделни технически анализи, но съвкупността и комбинацията им обаче не ги прави по-точни. Ако се вземе предвид, че през последните 10 години икономиките на отделните страни бяха сравнително бедни на кризи и ставаха все по-глобални и зависими една от друга, може да се обясни защо съвкупните данни за възхода на дадена акция, фирма, сектор, икономика, държава, регион или континент бяха толкова положителни и създадоха масовата заблуда, която доведе до необмислени и рискови инвестиции.

Една от най-големите заблуди, които инвеститорите обичат да използват е вълновата теория на Елиът. Казано най-общо, тя проповядва, че след пет точно определени последователни движения на пазара той обръща тренда си чрез други три точно определени последователни движения. Въпреки, че често заложените за това движение изисквания са налице, то не се случва в този описан вид. Понякога посоката е коренно различна от очакваната, а неочакваната й промяна се възприема като слаби интерпретаторски умения на инвеститорите. Всъщност, вълните на Елиът се срещат изключително рядко в техния чист вид, а точно определен начин за тяхното разпознаване няма. С други думи всеки анализатор интерпретира видяното от него по различен начин (по-често граничещ с въображение).

Но защо ли все още тази теория е жива и се прилага днес? Защо могат да се открият редица примери за нейната точност? Отговорът тук може да се открие в една друга теория - тази на самосбъдващите се прогнози. Когато инвеститорите видят зараждането на подобно движение, те предприемат точно определените и очаквани действия за неговото случване и … „невероятно но факт, то се случва”. Ако определена рейтингова агенция, която се ползва с високото уважение на инвеститорите заяви, че дадена страна се очаква да не успее да се справи с кризата и има огромен риск от фалит, това ще доведе до паника и несигурност в инвеститорите. Преките чуждестранни инвестиции ще спрат, а тези, които вече са влезли в икономиката ще започнат рязко да се изтеглят. Пазарите ще искат по-високи лихвени нива по рисковата премия на страната и тя няма да може да се финансира от свободния пазар поради това, че ресурсът за нея ще стане прекалено скъп. Ето как една прогноза, която може изобщо да не се опира на реалността, може да оживее. На същата самосбъдваща се прогноза лежат и теории като тази на Елиът. Просто всички вярват, че ще се случи и реагират по точно определеният начин на неговото случване.

Феноменът, който от известно време се забелязва все по-отчетливо от анализаторите е, че наложилите се и утвърдили вече типове анализи изказват прогнози и изводи в зависимост от момента, в който са направени. Ако се вземат анализите от преди 3 – 4 години, вътре отчетливо се виждат прогнози за ръст и развитие. С други думи, тези анализи само затвърждават това, което е, но не могат да кажат какво ще бъде утре. Когато ситуацията е благоприятна, те предричат, че това ще е така и утре, просто, защото вчера времето е било хубаво и продължават да убеждават читателите си да инвестират в едни и същи континенти, региони, държави, икономики, сектори, фирми и акции.

Същият ефект може да се наблюдава и върху медиите. Когато отвори човек брой на някой вестник отпреди 3 г., ще прочете предсказанията, че дните ще продължават да бъдат розови, а животът безгрижен. Когато отвори последния брой на същия вестник, ще забележи, че масово на страниците му преобладават заглавия, носещи негативизъм в себе си за икономиката.

Всичко това показва необходимостта от нови методи и начини за анализи, защото икономика става все по-глобална и заплетена, а утрешната й визия няма да наподобява по никакъв начин тази от началото на миналия век (от когато, всъщност, са не малка част от методите и начините за анализирането й).

Урокът, който малко хора научиха, а още по-малко от тях разбраха, бе предаден от нобеловите лауреати по икономика Робърт Мъртън и Майрън Сколс. През 1993 г. те разработват математически модел, чрез който намират аналогични активи с различни цени, в които инвестира водения от тях хеджфонд Лонг Търм Кепитал Мениджмунт (LTCM). Продават на късо по-скъпия и купуват по-евтиния. Перфектната точност, с която работи моделът, позволява на хеджфонда да се разрасне до толкова, че първата му (и последна) грешка в прогнозите, да застраши цялата финансова индустрия. Избягвайки от очевидното, анализаторите критикуват владеещите до съвършенство научни познания създатели на модела, но не и факта, че те просто са използвали несъвършени инструменти, за да създадат нещо съвършено, че не обхватът на познаването на науката е недостатъкът, а наука сама по себе си е недостатъчна.

Преглеждайки досието Х на последната икономическа и финансова криза, обаче, можем само да въздъхнем, че истината е някъде там. А тя е простичка - ние живеем много повече в миналото отколкото в бъдещето. Градим утрешния ден с познанията от предишния, караме своята кола по магистралата на времето с 200 км. в час и гледаме единствено в огледалото за обратно виждане. Всеки път, когато катастрофираме го отдаваме на случайно действащи фактори – черна дупка на пътя. Оправяме поочуканата си броня, смело сядаме зад волана, настройваме нашето огледало за обратно виждане и рязко натискаме педала на газта към следващата криза.

Източник

Данъчна хиперактивност в погрешна посока

Tue, 27 Jul 2010 21:01:11 +0000

Постоянно идеи за вдигане на данъците. Изненадващо за една управляваща партия, която винаги е декларирала, че ще намалява данъци и няма да вдига данъци – и продължава да декларира същото.

Ето за какво говоря:

Да се вдигнат акцизите – реализирано
Да се вдигнат здравните осигуровки
Да се вдигне/премахне плоският данък
Да се вдигне ДДС
Да се вдигне плоският данък за общините
Да се въведе данък образование
Да се вдигнат пенсионните осигуровки
Да се въведе данък иновации

Последната идея е от вчера – а предпоследната е от петък миналата седмица.

Всичко това поражда доста несигурност по отношение на данъчната политика, а несигурността не влияе добре на икономиката. Както беше писал Слави Славов: "несигурността и непредсказуемостта на икономическата политика намаляват инвестициите и забавят икономическия растеж."

А иначе правителството в официални документи казва, че няма да пипа данъците. Дори премиерът се хвали с това. А защо позволява постоянни спекулации по отношение на данъчната политика? Каква е тази тотална липса на дисциплина в правителството?

Блогът за икономика 2010

Източник

Анкета: Подкрепяте ли капиталова пенсионна система?

Tue, 27 Jul 2010 21:01:09 +0000

Подкрепяте ли въвеждане на капиталова пенсионна система?

Да
Не
Не знам

Гласувайте в страницата за анкети на Блога за икономика.

Блогът за икономика 2010

Източник

Обещания, които не се спазват

Fri, 23 Jul 2010 21:01:11 +0000

8 юли 2010 година - Борисов: Данъците няма да се вдигат и през 2011 г.

23 юли 2010 година - Премиерът е склонен да се мисли за вдигане на осигурителната вноска с 2 процента още от другата година

Точно за две седмици политиката се промени. Е, как да има предсказуемост в такава среда?

И забележете, това не е някаква маргинална политика, това е гордостта на ГЕРБ. Невдигането на данъците беше причината правителството да отчете успех на управлението си:

Премиерът определи първата година от управлението на ГЕРБ като пълен успех именно защото не са пипани пенсиите и данъците

Между другото, абсолютно не ми е ясно защо правителството взема толкова насериозно синдикатите. Те доказано не знаят какво говорят, особено в данъчната политика. Колкото пъти синдикатите са предричали провал на една или друга данъчна политика, толкова пъти се е проваляла собствената им прогноза и политиката се е оказвала успешна.

Блогът за икономика 2010

Източник

Добре, че еврото поскъпва (още за газовите цени)

Fri, 23 Jul 2010 09:01:23 +0000

Поне с 10% ще намалее цената на природния газ, а оттам ще има 7 на сто по-ниски цени на парното в София след 1-ви октомври… Основна причина за поевтиняването цената на газа за потребителите се корени в постигнатите договорки преди дни във Варна по време на българо-руските преговори… Останалите фактори, определящи цените на газа у нас, са свързани с курса долар-евро.

Основната причина за евентуалното поевтиняване на газа с 10% била договорката с Русия. Но, всъщност, почти цялото евентуално поевтиняване на газа идва от поевтиняването на долара с около 8% през последните седмици. Т.е. приносът на договорките с Русия е някъде около 2%.

Казвам евентуално поевтиняване – защото до септември цената на долара спрямо еврото може да се промени отново. Разбира се, може поевтиняването да бъде и по-голямо ако еврото поскъпне още.

Блогът за икономика 2010

Източник

Необходима е реформа в пенсионния модел

Thu, 22 Jul 2010 21:01:18 +0000

Позиция на Независимия съвет за пенсионна реформа по текущия дебат

От години предупреждаваме за проблемите и рисковете на сегашния пенсионен модел. Поддръжниците на действащия модел ни отговаряха, че сегашната пенсионна система е най-добрата и няма нужда от реформа. В последните седмици, обаче, същите хора се надпреварват да предлагат промени в системата, включително вдигане на осигурителния стаж и вдигане на осигурителната тежест. Причината е много проста – дори те виждат, че сегашната система е неустойчива и обречена на крах. Разходопокривният модел не работи – освен при много висока възраст за пенсиониране…

Целия текст четете тук.

Блогът за икономика 2010

Източник

Индекс на уязвимост от Газпром

Wed, 21 Jul 2010 09:01:09 +0000

България е с най-голяма уязвимост – според изследване на ECIPE.

Блогът за икономика 2010

Източник