Икономически новини

1. Ако се провалим, няма проблем – вие ще платите!

2. За икономическия популизъм

3. БВП в ЕС, Q2/2010

4. Бих искал да го видя

5. БВП – България vs. ЕС

6. И още дефицит

Блогът за икономика 2010

Източник

Лошата новина

През юли бюджетът отчита излишък от 283 милиона лева на консолидирана база, вкл. еврофондовете. Обаче, целият излишък (че и повече) се дължи на еднократен ефект, около 500 милиона лева, получени от ЕС еврофондове. Тези еврофондове, обаче, са похарчени (или скоро ще бъдат), така че това реално не е излишък. Ако разгледаме националния бюджет (т.е. без еврофондовете) продължава да се трупа дефицит – 138 милиона лева само за месец юли.

Промяна в разходите и данъчните приходи, % на годишна база

Не толкова лошата новина

Тенденцията в приходите и разходите е позитивна – растежът на разходите постепенно намалява, докато спадът на приходите постепенно се забавя. Т.е. клинът между приходи и разходи бавно се затваря. Малко вероятно е, обаче, тази тенденция да продължи и дупката да се затвори, защото актуализираният бюджет увеличи разходите, а в допълнение се поемат ангажименти и за още разходи над актуализираните.

Най-лошата новина

Правителството е платило през юни 9 милиона лева държавно гарантирани дългове на БДЖ, тъй като компанията явно не може сама да си ги плаща. Това е само един от начините, по които държавните монополисти източват бюджета, въпреки че формално са отделни дружества. Неслучайно подобни структури се наричат "квазифискални" – защото на хартия са отделени от бюджета, а на практика не са. И ако дълговете на БДЖ (800 млн.лв.) са голям фискален риск, какво да кажем за евентуалните кредити за строителство на АЕЦ "Белене", които са десетки пъти по-големи? Те направо са катастрофален фискален риск.

Блогът за икономика 2010

Източник

Айн Ранд, Химн

Имън Бътлър – Адам Смит: въведение

вижте също: Голямото лятно четене

Блогът за икономика 2010

Източник

Световната банка казва, че бюджетните дефицити не са проблем – стига да са финансирани със заеми от… Световната банка.

Сега чакаме Голдман Сакс да кажат, че бюджетните дефицити не са проблем, стига правителството да наеме… Голдман Сакс (както беше направило гръцкото правителство).

Припомням за тези (управляващи) с къса памет – само за последните 20 години България е фалирала два пъти, което е основна причина България да продължава да е най-бедната страна в ЕС. Да ни обясняват, че бюджетният дефицит не е проблем е все едно да предлагат на бивш алкохолик алкохол.

Да се надяваме, че здравият разум не е напуснал безвъзвратно българското правителство. В противен случай, единствено ни остава надеждата, че антидефицитната процедура на Европейската комисия ще ни предпази от данайските дарове (въпреки усилията на Кристалина Георгиева да лобира в "наша" полза – т.е. в полза на раздуването на дефицита).

Блогът за икономика 2010

Източник

Толкова са просрочените задължения на държавата към фирмите – според данните на МФ към 30 юни 2010 година.

В края на миналата година също са били толкова. Явно натрупаният огромен бюджетен дефицит не се дължи на разплащане на просрочени задължения.

Блогът за икономика 2010

Източник

John Maynard Keynes, The Economic Consequences of the Peace, New York: Harcourt, Brace, and Howe, Inc. 1919

Etienne Mantoux, The Carthaginian peace – Or, The economic consequences of Mr. Keynes, Oxford University Press, 1946

Две книги, които трябва да се четат заедно. И от двете има какво да се научи.

Блогът за икономика 2010

Източник

Добра новина – износът се подобрява силно вече една година, показвайки гъвкавостта на износителите и отхвърляйки твърденията, че валутният борд по някакъв начин вреди (всъщност, той помага)

Частично добра/лоша новина – политиката на българските правителства забавя възстановяването спрямо развитието в ЕС, но засега не го спира (по това превъзхождаме Гърция)

БВП – изменение на годишна база, % (Евростат)

Износ на стоки и услуги, на годишна база, реален растеж, %

Блогът за икономика 2010

Източник

Вземаме данни за 2007 година, преди каквито и да са ефекти от кризата. Виждаме, че като сума домакинското потребление и износът са най-големите компоненти на БВП, следвани от инвестициите.

БВП по разходни компоненти, млн. лв, 2007 г.

Да погледнем динамиката. За периода 2000-2007 година най-бързо нарастват инвестициите и износът. Те "теглят" икономиката напред, инвестициите и износът са двигателите на растежа. Останалите компоненти на БВП биват теглени – "на буксир". Домакинствата и правителството увеличават потреблението си едва след като икономиката произведе повече доход, създаде работни места.

Динамика на основните компоненти, 2000-2007

Няколко аспекта относно възстановяването от кризата:

1. Износът зависи от външното търсене и конкурентността/производителността (т.е. ако правителството не се меси, износът се възстановява при външно подобрение – това наблюдаваме вече почти година)

2. Инвестициите зависят от очакванията, доверието в икономическата политика, притока на капитал към страната (от своя страна, притокът на капитал също зависи от доверието в икономическата политика и от външната среда)

3. Потреблението на домакинствата зависи от броя на заетите (по-малко заети – по-малко доход), от очакванията за движението на безработицата (рискът от безработица стимулира предпазното спестяване), от растежа на икономиката и доходите (които се влияят от износа и инвестициите), от достъпа до кредитно финансиране (вкл. желание за вземане на кредити, желание на банките за отпускане на кредити, приток на финансиране към страната, нива на лихви)

Правителството може да влияе върху конкурентността (данъци и осигуровки, други разходи, бизнес среда), върху доверието и притока на капитали (стабилна фискална и макрополитика, структурни реформи), кредитиране и лихви (чрез доверието към политиката) и частично върху безработицата (облагане на труда, пазар на труда, реформи насърчаващи развитието и заетостта). Съответно, правителството може както да ускори, така и да забави възстановяването чрез правилни или неправилни политики.

Блогът за икономика 2010

Източник

В своя статия Валери Найденов ни препоръчва да отменим всички смислени реформи от последните години – с цел да излезем от кризата. Плоският данък, валутният борд и оттеглянето на държавата от икономиката били проблемът на нашата икономика. Само да ги махнем и всичко ще се оправи.

Да, ама не. И това лесно може да се докаже дори от българския опит. През 90-те години на ХХ век нямаше валутен борд, държавата владееше цялата икономика и данъците бяха високи и прогресивни. Ако Валери Найденов (ВН) беше прав, то през 90-те години България трябваше да бъде икономическо чудо. Само че, точно тогава България беше икономическо бедствие – почти цяло десетилетие постоянна стагнация и криза, завършила с тотален крах на икономиката и финансите, вкл. хиперинфлация. Т.е. Валери Найденов не е прав.

Отменянето на малкото смислени реформи няма да ни помогне да вървим напред. Всъщност, за да вървим напред, трябва да се направят още смислени реформи.

Обърнете внимание и на следните твърдения:

- България щяла да има най-дългата криза в Европа и в света, защото няма потребление

Интересно дали ВН знае за съществуването на една страна, намираща се южно от България, известна под името Гърция? А дали е наясно, че точно тази страна следваше неговите кейнсиански схващания за икономиката (раздуване на бюджетните дефицити за стимулиране на потреблението) и точно затова фалира, което удължава все повече кризата там

- плоският данък вредял на икономиката

Едва ли не, според ВН, въвеждането на плоския данък е създало кризата в България, защото точно след това спрели чуждите инвестиции. Това лесно може да се отхвърли – първо, защото кризата започна далеч след въвеждането на плоския данък и то започна от външното търсене, което едва ли се влияе от данъчното облагане в България. Второ, други страни не въведоха плосък данък и също бяха ударени от кризата.

А че ВН дори не знае кои страни са въвели плосък данък, оставям без коментар. Във всеки случай, историята не ни показва случаи на страни, които са постигнали просперитет с високи данъци. Просперитет с ниски данъци, обаче, са постигнали много страни.

- износът не бил от значение – но трябва да девалвираме, за да има износ

"Хвалбите с износа не струват и 5 стотинки." казва ВН. Няма значение, че износът расте – важно е потреблението. Това е в началото на статията. После, обаче, става друго: трябва да премахнем валутния борд, за да девалвираме и да подпомогнем износа, казва ВН.

Разбирам, че човек може да не разбира от икономика – но поне трябва да има някаква логика в това, което говори. Ако износът е важен и износът расте при валутен борд, значи валутният борд си е ОК. Защо да го махаме? Да не говорим, че през 90-те години постоянните девалвации не доведоха до голям износ. В момента износът е в пъти по-голям, точно заради валутната стабилност и липсата на девалвации.

- в публичните услуги и естествените монополи паричните потоци са гарантирани и чужденците източват печалбите

Хайде да видим държавната Топлофикация дали има гарантирани парични потоци? Всъщност има половин милиард несъбрани вземания. Или държавното БДЖ? А държавната енергетика, да не би чужденци да са и собственици, че постоянно вдига цената на тока? А Булгаргаз не е ли държавен? Практически, няма пример на добре работеща държавна фирма. Не само сега, но и исторически.

През 90-те години цялата икономика беше държавна. Тогава управлението на държавните компании беше толкова калпаво, че цялата икономика фалира. Нямаше чужди и частни собственици – и в резултат всъщност нямаше никакви печалби, никакви инвестиции, никакво развитие. Сега ВН иска отново да се върнем в онова време, сякаш тогава е било много хубаво. За повечето българи, не беше добро време.

Блогът за икономика 2010

Източник

Нямаше ли едни хора, които твърдяха, че рязкото намаляване на бюджетния дефицит води до влошаване на рецесията? Естония отхвърля това твърдение.

Всъщност, в Естония най-голям спад на икономиката има в тримесечията, в които бюджетният дефицит е също доста голям. Когато бюджетът е стабилизиран и започва да отчита излишъци в края на 2009 година, икономиката започва да се подобрява.

Икономически растеж, второ тримесечие на 2010, % на годишна база (Евростат)

Естония – икономически растеж, % на годишна база (Eesti Statistika)

Блогът за икономика 2010

Източник