Новини March, 2010

Харчещите не искат да спрат

Thursday, March 25th, 2010

Вчера имало заседание на всички министри – без Симеон Дянков и Бойко Борисов. Обсъждали антикризисната програма и решили, че най-вероятно ще се върви към вдигане на ДДС и няма да се продава НДК.

За най-добрия вариант, обаче – намаление на държавните разходи – не се чува да е обсъден или подкрепен. Вероятно защото форматът на заседанието включва само и единствено "харчещи" министри. По стара българска традиция, те възприемат за своя основна цел да харчат все повече и повече.

Когато харчещите министри започнат да определят политиката, данъкоплатците страдат.

Блогът за икономика 2010

Източник

Тристранка

Tuesday, March 23rd, 2010

След часове обсъждане, тристранката не е обсъдила нищо, свързано с намаляване на дупката в бюджета. За сметка на това се занимава с несвързани или направо вредни идеи (и ги е подкрепила!):


- Емисия дълг

Тези хора очевидно не разбират, че след като за първите месеци на годината сме преминали всякакви разумни нива на бюджетен дефицит, не можем да си позволим никакъв дефицит оттук-нататък до края на годината. Никакъв дефицит! Съответно, никакъв дълг не ни е необходим (дългът финансира дефицити). Да не говорим, че трудно ще убедим пазара да ни вярва, че ще избегнем свръхдефицит ако излезем с голяма емисия дълг. А кредитните агенции изрично са ни казали, че ще ни свалят рейтинга изпуснем ли бюджета – т.е. просим си влошаване на финансовите условия, високи лихви, спиране на инвестициите и отлив на капитали само защото на някой му хрумнало да емитира дълг. Допълнителен проблем е и политическата икономия на въпроса – издадем ли голяма емисия дълг натискът тези пари да се похарчат ще бъде неудържим (вижте какво стана с фискалния резерв, който се стопи).


- Сребърният фонд да се инвестира в България

Фондът е част от фискалния резерв, а фискалният резерв е част от валутните резерви. И без това през последните месеци има голям спад резервите, ако изкараме и сребърния фонд от резервите, това няма как да бъде пропуснато от външните наблюдатели (колкото и те да са позаспали и да вярват на Дянков, ще се стреснат – после ще ни отнеме много време отново да ги убедим, че всичко е наред).


- Амнистия на недекларирани доходи

Тотално вредно предложение, което е взаимствано от страни, на които не бихме искали да приличаме. Кой ще плаща данъци, ако знае, че след няколко години ще има амнистия?


- Замразяване на цените на тока

Прекрасно и популистко звучи. Само че, може да стане само ако се реформира енергетиката, съкратят се излишни щатни бройки, намалят се раздутите заплати и бонуси, въведе се конкуренция и избор. Кой ще е против? – синдикатите, които със зъби и нокти защитават енергетиците и техните високи заплати и раздути щатове. Което не им пречи да предлагат популистки неща по отношение на цените на тока.


Ето с такива неща се занимават на тристранката.

А според МФ дупката в бюджета е значителна. Симеон Дянков цели поне 1.5 милиарда повече приходи или съкратени разходи, което означава, че дупката е около 2 милиарда.


Блогът за икономика 2010

Източник

Антикризисен пакет

Tuesday, March 23rd, 2010

Работните фискални мерки:

Фискален ефект: 1342 милиона

Увеличение на данъци: 690 милиона

Увеличени/еднократни приходи: 391 милиона

Намаление на разходи: 261 милиона


1. Добре е, че се осъзнава сериозността на ситуацията и се работи по фискален пакет

2. Под 20% от фискалния пакет е намаление на разходите, а повечето е повишение на данъците. По-здравословно е да е точно обратното – тежестта да падне върху намаление на разходите.


Наскоро в Economist точно тази теза беше доказана:

“fiscal adjustments which rely primarily on spending cuts and the government wage bill have a better chance of being successful and are expansionary. On the contrary, fiscal adjustments which rely primarily on tax increases and cuts in public investment tend not to last and are contractionary.” [HT Slavi Slavov]


Блогът за икономика 2010

Източник

Избрано – 23.03.2010

Tuesday, March 23rd, 2010

БМА: Резултати от конкурса за студентско есе 2010


Лешек Балцерович, Изпитанието на кризата

не ми идва наум нито една икономика, чиито дългосрочни изгледи за растеж да са пострадали от прекомерна финансова стегнатост


Doctor Zhivago (2002) (TV)

Directed by Giacomo Campiotti. "The personal life is dead in Russia. History has killed it." With these words, Commander Strelnikov sums up the effect of the Bolshevik Revolution on a generation of Russians.


Германия: Ако Гърция трябва да бъде спасявана, да се обърне към МВФ


Емил Хърсев, Не пипайте десятъка


Георги Ганев: Който го е страх от реформи, да си взима шапката и да се маха


Георги Ангелов, Ами хайде и данък печалба да вдигнем

Идеите на социалния министър са в състояние да фалират държавата за броени месеци



[VIDEO] Learning From Sweden's Free Market Renaissance

Sweden is a powerful example of the importance of public policy. The Nordic nation became rich between 1870 and 1970 when government was very small, but then began to stagnate as welfare state policies were implemented in the 1970s and 1980s. …



Блогът за икономика 2010

Източник

Мерките на синдикати и работодатели

Sunday, March 21st, 2010

Модата с "мерките" продължава. Работодателите и синдикатите имат общ списък от мерки. Ще ги коментираме по-долу, в черно.

Общ коментар – твърде малко мерки за стабилизиране на бюджета. Явно не се осъзнава проблемът с фиска.



I. Мерки за подкрепа на фиска.

1. Приходи за фиска чрез:

1.1. Емитиране на допълнителен вътрешен и външен дълг на държавата.

Емисията на дълг не е приход за фиска, това са пари "под черта". Обратното, те натоварват бюджета, защото трябва да се плаща лихви по дълговете. Да не говорим, че звучи изключително паникьорско да започнеш масово да емитираш дълг само седмици след като си казал, че няма да го правиш. А инвеститорите бягат от паниката.

1.2. Ускорена продажба на емисиите по Протокола от Киото и ускорено приемане на Национален план за преразпределение на квотите за търговия от фирмите с СО2 . Регламентиране на счетоводното отчитане и данъчното третиране на сделките с емисионни квоти в европейската търговия.

ОК, трява да стане бързо.

1.3. Приватизация на миноритарни държавни дялове чрез Българска фондова борса.

ОК, добре за икономиката, добре и за фиска и резерва.

1.4. Либерализация на инвестиционния режим на „сребърния фонд” за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти.

В никакъв случай. Това е точно обратното на предишната точка. Държавата не е някакъв спекулант, който постоянно да купува и продава някакви акции на фондовата борса, само и само да има оборот и комисиони. Да не говорим какви стимули за корупция би имало ако държавата започне да се прави на инвеститор. Това сме го пробвали и е изключително вредно. Между другото, това не осигурява приходи на фиска.

1.5. Временна отмяна на преференциите, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове.

Неясно.

1.6. Легализиране на нерегламентираните доходи на физически лица, но не от престъпна дейност, с които е придобита собственост, чрез еднократното й данъчно облагане.

Звучи като данъчна амнистия, а това не е добра идея. Направи ли се данъчна амнистия, на практика се наказват честните данъкоплатци, които са си плащали редовните данъчни ставки. И се увеличават стимулите хората да не си плащат данъците – ще чакат следващата данъчна амнистия.

1.7. Изграждане на публични регистри за:
- държавно и общинско имущество, отдадено под наем,
- земеделски земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори.

ОК. Добре е да се опишат цени/наеми, за да се види дали са пазарни.


1.8. Секюритизация на държавния дълг към търговските дружества, с матуритет до края на 2010 г., с възможности за осигурителни и данъчни плащания.

Какво означава това? Никой не пречи на търговските дружества да си секюритизират вземанията от правителството. 

2. Ограничаване на публичните разходи:

2.1. Приемане на график за ускорено изграждане на електронното правителство в пълен обхват, по примера на „Е-Government” на Естония, за оптимизиране на административния състав, подобряване на бизнес климата, намаляване на корупцията и повишаване прозрачността и ефективността на публичните разходи.

ОК. Но в графика да пише срок и който не го спази, или да му се спре бюджетната субсидия, или да бъде уволнен.

2.2. Временно, до края на 2010 г., да се ограничи допълнителното материално стимулиране на държавната администрация от събираните такси и глоби.

ОК. Да се премахне за постоянно, защото е вредно.

2.3. Спешни мерки за оптимизиране на текущите разходи за издръжка на администрацията при гарантиране на нормалното функциониране на системите.

ОК.



2.4. Аутсорсване на държавни услуги към частни изпълнители.

ОК – ако е по-евтино.

2.5. Ускорено отдаване на концесия на обекти – държавна и общинска собственост. Подготовка и концесиониране на нови национални проекти чрез публично-частно партньорство без финансово участие на държавата.

ОК.

ІI. Възстановяване на финансовата дисциплина в държавата чрез:

1. Ускоряване на разплащанията чрез:

1.1. Незабавно изготвяне на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. от държавата, общините, държавните и общински предприятия на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, съгласно договорените условия, нормативната уредба и директивите на ЕС, в т.ч.:

1.2. Незабавно възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи към фирмите

ОК.

1.3. Ускорено издължаване към бенефициентите на дължими суми от еврофондовете.

ОК.

1.4.Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европроекти.

ОК. Но публичните регистри да имат задължителна сила – по договорите в регистъра да се плаща автоматично. Който договор не е в регистъра, да не се счита за сключен.

2. Създаване задължения за фирмите чрез подписване на анекси към договорите им със съответния възложител, след разплащане от страна на държавата и общините, незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и КТД, както и задълженията към подизпълнителите и доставчиците.

Това е работа на НАП, няма да се реши с анекси.

3. Незабавни законови промени, които да гарантират, че периодът на издължаване от страна на държавата, общините, държавните и общински предприятия към фирмите, ще бъде обявен за «ваканционен период», т.е. без наказателни лихви по дължими данъци и осигурителни плащания и с право на достъп до европроекти и обществени поръчки.

Може да се мисли в тази посока. Но по-добрият вариант е просто държавата също да плаща лихви за забава. Това ще е най-чисто.

4. Да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производството по несъстоятелност.

ОК. Изключително важно.

ІІІ. Допълнителен финансов ресурс за реалния сектор:

1. Ускоряване на действащите и стартиране на нови схеми по оперативните програми и националните планове с цел максимално усвояване на европейските фондове.

ОК

2. Приемане от Правителството, съвместно с БНБ, на пакет от мерки за облекчаване на достъпа до кредитен ресурс за бизнеса, в т.ч.:
- Увеличаване капитала на Българската банка за развитие (ББР) за сметка на емитиране на ценни книжа и чрез присъединяване на част от клоновата мрежа на „Български пощи” ЕАД;
- Консолидация в ББР на финансовото обслужване на държавните ведомства и институции.

Без глупости, моля! Имали сме държавни банки и те се сринаха точно заради натиска да дават кредити на неплатежоспособни фирми. Това само задълбочава и отлага проблема, не го решава!

3. Чрез промяна в софтуера на НАП да се даде възможност за плащане на данъчно-осигурителните плащания с едно платежно нареждане.

ОК, супер!

4. Чрез промени в Закона за местните данъци и такси да се укрепи финансовата самостоятелност на общините и да се въведе като единствена база за определяне на таксата за битови отпадъци количеството генерирани отпадъци.

ОК.

IV. Подкрепа на доходите на домакинствата и вътрешното потребление

1. Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри.

Това ще създаде допълнителна безработица и ще натовари социалната система. Нищо антикризисно няма в тази идея.

2. Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Временно, до края на 2010 г. да се намали от 9 на 6 месеца изискването за период, в който лицето е било осигурявано за риска безработица.

Не е момента за това, въпреки че в дългосрочен план може да се мисли в тази посока. Ще струва много скъпо в момента.

3. Увеличаване на броя и размера, както и разширяване на обхвата на ваучерите за храна, като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите, и оптимизиране разпределението им между операторите.

Точно обратното – трябва да се премахнат ваучерите за храна. Това е само начин за избягване на данъци и осигуровки.

4. Временно, до края на 2010 г. да се замразят държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.

По-добре да се реформира енергетиката и оттам да има позитивен ефект върху цените.

5. Създаване на механизъм за държавна подкрепа на дохода на домакинства с двама безработни за обслужване на ипотечни кредити за единствено жилище.

И защо хората с ипотечни кредити са по-важни от хората, които живеят под наем?

6. Гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки.

Кой ще плати за тази гаранция? Не може безплатно да се раздават гаранции. Нали затова пенсионните фондове имат мениджъри и получават сериозни суми за управление на парите – за да гарантират стабилност.

7. Повишаване с по 15 процентни пункта на всички проценти, с които се коригира гарантираният минимален доход за определянето на диференцирания минимален доход на кандидатстващите за социално, в т.ч. целево подпомагане. Мярката да се приложи при засилен контрол и стриктно спазване на условията за достъп.

Изглежда сякаш тази мярка ще струва много скъпо. Да не говорим, че нито има висока инфлация, нито някаква друго промяна, която да я обосновава.

V. Пазар на труда

1. Комплекс от мерки1, прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП „Развитие на човешките ресурси” и Републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:
- въвеждане на гъвкава организация на работното време;
- специфичен отпуск по икономически причини;
- гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор.

Може да се мисли, но детайлите са важни.


2. Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво.

Не звучи добре на първо четене.


3. В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно, до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.

ОК.

4. Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на високо квалифицираните.

За 500 работника ще създадем специална мярка? Повече звучи като популизъм. 

5. Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи училище, чрез ОП „РЧР”, в т.ч. чрез субсидираната заетост.

Субсидираната заетост не е добра идея. Не е добре младежите да започват кариерата си с безсмислена работа, това може да им се отрази много негативно. По-добре да учат още, отколкото да си губят времето.

6. Прилагане на мерки, гарантиращи лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги, по примера на страни-членки на ЕС.

Неразбираемо.

7. Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС, и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.

Не е честно – повечето сами са инвестирали и връщат големи кредити, а на някои да се помага с държавна подкрепа. Това подпомага неефективните, което не повишава конкурентността и производителността, а ги намалява.

8. Да се разшири данъчната отстъпка за доброволно осигуряване2.

Колко?

9. Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на свободен достъп до нея.

Защо?

10. Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество.

Това е много лоша идея на синдикатите. Пазарът на труда става много негъвкав, което означава загуба на работни места.

VІ. Социално-осигурителни системи

1. Временно, до края на 2011 г. преустановяване на намаленията на осигурителните вноски;

Груба грешка. Точно сега трябва да се намаляват осигурителните вноски, за да се стимулира заетостта.

2. Формиране на общи принципи за по-нататъшно развитие на пенсионната реформа за постигане на финансова стабилност и автономност на системата при обвързване на осигурителните обезщетения с осигурителния принос, с дългосрочни цели 75% заместващ доход. Въвеждане на паритетно трипартитно управление на НОИ.

Много абстрактно, особено след като синдикатите спряха реформата.

3. Поетапно утвърждаване на принципа, че установеното равнище на МРЗ гарантира правото на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, при изпълнение на изискванията за това.

Това означава ли да се намали минималната пенсия? Или да се вдигне МРЗ – което е много негативна административна мярка.

4. Увеличаване сумите, изплащани по реда на ЗГВРСНР, за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лв.

Нека не прекаляваме с раздаването на пари, особено когато ги няма.

5. Изчистване на задълженията и своевременно изплащане на извършената болнична и извънболнична дейност, независимо от размера на делегираните бюджети.

ОК – но да се спре източването на здравната каса.

6. Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска. Предприемане на драстични мерки за контрол и повишаване събираемостта на средствата в бюджета на НЗОК.

ОК. Да се намали здравната вноска.

7. Лицата, които не са здравноосигурени на друго основание, заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и от собственост.

Има ли такива лица? Може да се обмисли, ако има.

8. Паритетно трипартитно управление на НЗОК и съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа, с цел гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа .

Монополът на НЗОК трябва да се премахне. А не да се дава на синдикатите да го управляват.

VІІ. Мерки, по които не е постигнат консенсус между социалните партньори:

1. Въвеждане на необлагаем минимум поне на ниво МРЗ.

Не, по-добре да се намалят осигуровките драстично. Ще има драматично по-голям ефект и ще струва по-малко.

2. Криминализиране на умишленото неплащане на работни заплати и невнасяне на осигурителни вноски.

Да хвърлим на неработещата съдебна система още стотици хиляди дела. Типична бюрократична идея – да прехвърлем отговорността на някой друг вместо да си свършим работата /т.е. НАП да си събере приходите/. Да не говорим, че по-горе в мерките се предлага точно обратното – да се даде право на работодателят да пуска работниците в "икономическа ваканция".

3. Да се въведе регресна отговорност за работодателя и/или виновните длъжностни лица за изплатени обезщетения свързани с незаконни уволнения /чл. 227 КТ/.

Не.

4. Да се измени чл. 225, ал. 1 КТ, като се предвиди обезщетението при уволнение отменено от съда или от работодателя да е за целия период – от уволнението до отмяната на заповедта от работодателя или до влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението.

Неясно.

Блогът за икономика 2010

Източник

Въпрос номер 1

Friday, March 19th, 2010

Преди да се изберат конкретни фискални мерки, трябва да има отговор на въпроса колко голяма е "дупката" в бюджета. Причината е проста – ако дупката в бюджета е 0.5 милиарда лева, тогава тя може лесно да бъде запълнена без никой да пострада. Но ако дупката е 5 милиарда, тогава няма начин тя да се покрие без целия публичен сектор да пострада (вкл. администрация, военни, полицаи, пенсионери, социални разходи, здравеопазване, образование и пр.).

Въпросът за размера на недостига в бюджета е централен въпрос, който засега някак си не се дискутира. Но без да има отговор на този въпрос, няма как да се реши какви, колко на брой и колко тежки мерки да се приложат. Няма как да убедиш хората да страдат ако преди това не ги убедиш, че положението е много тежко.

Когато говоря за "дупка" в бюджета, въпросът не е просто да се пусне едно число – а да има детайлен анализ откъде се появява тази дупка, както и експлицитно описване на допускания и прогнози, върху които се базира. Когато има подобен публичен анализ, тогава всеки ще може да провери допусканията, прогнозите, изчисленията и да се увери сам във верността на изводите (или обратно, да покаже, че не са верни). Едва тогава следва въпросът с обсъждането и избора на конкретните мерки.


Блогът за икономика 2010

Източник

Не пропускайте

Thursday, March 18th, 2010

Дневник пише: България покри инфлационния критерий за еврозоната

Това е новината на деня за мен. Беше неизбежно да се случи, като се има предвид инфлационната динамика – но все пак, важен е моментът когато се случва.

Аргументите ни за влизане в ERMII се увеличават. Имаме уникален шанс за голяма стъпка към Еврозоната, който не бива да изпускаме. Необходима е пълна мобилизация на правителството (и, разбира се, не бива да се изпуска бюджетът, тъй като това ще ни провали всякакви шансове).

Вчера имаме и сравнително позитивна оценка за конвергентната програма от Брюксел, с препоръки за реформи:

The undertaken consolidation measures and the strong political commitment to fiscal discipline are expected to partially compensate the risks stemming from the slightly favourable assumptions on growth and revenue collection. The programme foresees ambitious structural reforms that aim to strengthen the sustainability of public finances and at the same time to underpin the economic recovery. Given the need to ensure sustainable convergence, Bulgaria is invited to continue pursuing strict fiscal policies as well as to implement the planned structural reforms.


Блогът за икономика 2010

Източник

Фискални мерки

Wednesday, March 17th, 2010

Това, разбира се, е политическо решение – но според мен най-добрият вариант е да се отрежат с 5-10% всички държавни разходи вместо да се правят отделни мерки за отделни сфери. Но това си е въпрос за политиците да решат. 

Но, във всеки случай е по-добре да има и повече структурни реформи, а не само рязане на парче.

Няколко коментара по мерките по-долу, в черно (ползвам списъка на в. Сега).


МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДЕФИЦИТА ПО КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА 2010 Г.

I. Мерки за постигане на целта за ограничаване на разходите и трансферите по републиканския бюджет за 2010 г.

1. Временно премахване на привилегиите на държавния служител по Закона за държавния служител (в тази връзка обсъждане на отмяната му), както на привилегиите на служителите по други специални закони (по ЗМВР, ЗОВСРБ, ЗСВ, Закон за Сметната палата и др.), като:

1.1. Поемане на осигурителните вноски от служителите (146 хил. души планова численост за 2010 г., 945 лв. прогнозна средна заплата на служителите, 12.1% обща лична осигурителна тежест при 8% здравно-осигурителна тежест, за 9 месеца), в т. ч.

- 41 376 държавни служители в министерства, в т. ч. 158 щатни бройки в НС;

- 6000 държавни служители по общините;

- 14 443 щатни бройки за съдебна власт;

- специални дейности, осигурявани от държавния бюджет.

1.2. Временно премахване на паричните суми за представително облекло (150 хил. души по 300 лв. средно).

 

По-скоро да. След като частният сектор си плаща осигуровките, защо не и държавният? Тъкмо ще подкрепя идеите за намалението им. Което би било добре да е част от тези мерки.

 

 


2. Временно премахване на паричните суми за облекло по Кодекса на труда /КТ/ за служители (280 хил. души по 250 лв. средно).

И такива неща ли има?


3. Уеднаквяване на % за допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за заетите в бюджетната на 1% (430 000 хил. души, средна заплата в бюджетната сфера за 2010 г. 752 лв., средно намаление на класа с 0.5% пункт, среден стаж 15 г.).

В частния сектор май не е 1%, а по-малко – ако не се лъжа? Това не дискриминира ли младите работници?


4. Намаляване на средствата за работна заплата с 10% за структурите, които не са извършили предвидените съкращения.

Добър стимул. Трябва да се случи най-накрая съкращаването на администрацията.


5. Временно премахване на добавките към основната заплата на служителите в структури с функции по усвояване на средствата от ЕС или доплащането да бъде свързано с определен процент на усвояване.

Бонуси, свързани с реално свършена работа /усвояване/, са добра идея.


6. Временно премахване на всички възнаграждения от участия в междуведомствени комисии, работни групи и др.

Това не им ли е работата на чиновниците, защо им се плаща допълнително?


7. Прекратяване на гражданските договори, на договорите за консултантски услуги, на трудовите договори по ПМС №66 от 1997 г. и др.

Ако това означава намаляване на щатни бройки, ОК.

8. Да не се поемат нови задължения (да не се сключват нови договори) до изплащане на всички стари задължения.

А магистрала Тракия ще строим ли?


9. Въвеждане на задължителен неплатен двуседмичен отпуск за служителите в бюджетната сфера за 2010 г.

Интересно като концепция, но може би трябва да се остави на всяко министерство да си реши как да съкрати разходите.

10. Намаляване до минимум на полагаемия допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време.

Не го разбирам.

II. Допълнителни мерки:

11. Мерки за повишаване на приходите.

???

12. Приравняване броя на получаваните брутни заплати за обезщетения при пенсиониране с тези по КТ.

Това сигурно са 20-те заплати на съдии, военни и полицаи. В частния сектор не дават толкова заплати при пенсиониране.

13. Облагане с 10% на доходите от пенсии с необлагаем минимум:

13.1 Над минималната пенсия (размер на минимална пенсия от 136.08 лв., брой пенсионери 2 183 хил. души, средна пенсия на 1 пенсионер по прогноза за 2010 г. – 271 лв.);

13.2 Над социалната пенсия (размер на социалната пенсия 100.86 лв., брой пенсионери 2 183 хил. души, средна пенсия на 1 пенсионер по прогноза за 2010 г. – 271 лв.).

Това, всъщност, явно е частична отмяна на предизборното увеличение на пенсиите от 2009 година. Но, данък с необлагаем минимум не е добър данък. Едва ли ще стане, пенсионерите са много и не искат да плащат данъци.

14. Работещият пенсионер да не получава пенсия или до 1/2 от размера на получаваната пенсия.

Лоша мярка – дестимулира труда. Вече сме го коментирали.


15. Данъкът върху доходите на физическите лица да се начислява върху брутен доход (без приспадане на осигурителните вноски).

Лоша мярка – натоварва пазара на труда, повишава данъчно-осигурителното бреме, вреди на заетостта и пречи на възстановяването.

16. Увеличаване на срока, на база на който се изчислява размерът на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

Ще премахне възможността да се източва фонда. Всеки ще получава такова обезщетение за майчинство, върху каквато заплата се е осигурявал наистина /а не изкуствено инфлирани стойности/.

17. Да се намали срокът за получаване на обезщетение за бременност и раждане от 410 календарни дни по чл. 50 от КСО на 225 дни (45 дни + 180 дни).

По-добре т. 16


18. Увеличаване на срока, на база на който се изчислява размерът на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване.

Какъв е смисълът?


19. Внасяне на осигурителните вноски за самоосигуряващите лица върху доход, не по-нисък от изравнителния доход за предходната година.

Не е много добра идея, защото допуска, че доходите на хората постоянно растат. А ако миналата година човек е имал много висок доход, а тази няма? Може би трябва да стане като при фирмите, които имат право да си определят по-нисък авансов данък ако им спаднат печалбите.

20. Премахване на правото на работодателя да прекратява трудовото правоотношение на основание придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (промени в КТ).

Това задължително трябва да се приложи. Човек сам трябва да решава кога да се пенсионира, а не работодателят да взема решението вместо него. Задължителното пенсиониране само натоварва пенсионната система да плаща на хора, които искат да работят /и ще работят/.

21. Да не се сключват нови заеми по ДИЗ до приключване на старите заемни споразумения.

Не знам какво общо имат старите заеми с новите?


22. Деклариране на получаваното възнаграждение от работника и служителя.

Това НАП ли са го измислили – сигурно си мислят, че ще засекат сивата икономика?!? Мирише ми на още бюрокрация и опашки.

23. Увеличаване на наказателната лихва за невнесените данъци така, както е за осигуровките – от 10 на 20%.

Трябва да се увеличи, но 20% е много. Сега наказателната лихва е по-ниска от банковата лихва и фирмите имат стимул да декларират, но да не плащат дължими данъци – защото това е по-изгодно отколкото да теглят кредит от банка на пазарна лихва.

24. Доплащане на лечението, например 10%, но не повече от една минимална работна заплата.

Ще стимулира хората да следят дали болницата не ги лекува от несъществуващи неща. Най-добре въвеждането на доплащане да се обвърже с намаление на здравната осигуровка.

25. Въвеждане на данък върху активите/нетните активи на дружествата с преобладаващо/общинско участие.

Не съм убеден, че е смислено.

26. Отчисляване на 50% от приходите от наеми на държавни и общински предприятия в приход на държавния, респективно на общинския бюджет, по реда, който се прилагаше до 2006 г. – § 31 от ЗДБРБ за 2005 г.

Не знам дали има смисъл. По-скоро държавата да си управлява по-добре собствеността – а не милиони декари земя и стотици сгради да се ползват без да се плаща наем или с минимален наем.

27. Приватизация на миноритарни дялове през БФБ.

Приватизация – да. В някои случаи може и през БФБ – ако компанията става за листване. Може и мажоритарни дялове /например, Топлофикация, Булгартабак/.

28. Капитализация на ББР чрез облигационна емисия и изграждане на схеми за целево кредитиране.

Категорично не. Стига с това наливане на пари в държавната банка за развитие. Още повече, че виждаме, че частните банки търсят с лупа на кого да дадат кредит.  


Блогът за икономика 2010

Източник

Кой е измислил това?

Tuesday, March 16th, 2010

Невероятно:

В момента за хапчета, които струват примерно 54 ст., касата дава 1 лв. на аптеката за обработка на рецептата, освен това паричните преводи се правят по банков път и също струват около 1 лв., а и пациентът плаща такса от 2.40 лв., за да му изпишат препарата.


Разбирам едно хапче да струва 100-200 лева и да се помогне на беден човек да си го купи. Но да се субсидират от държавата лекарства с цена от 50 стотинки е абсурдно. Само административни разходи и разпиляване на ресурси.

Блогът за икономика 2010

Източник

Възстановяването започва

Tuesday, March 16th, 2010

Наистина започва – добре е да не му се пречи с неблагоразумни политики.

 

Индустриално производство, индекс (България и Еврозона)


Източник: Евростат

Блогът за икономика 2010

Източник