Икономически новини

Не биваше бюджетът на НЗОК, който е обществен ресурс, да се прибавя към консолидирания държавен бюджет – парите са малко в държавата, защото е криза, каза Мария Маврова – директор на регионалната здравноосигурителна каса в Бургас… Според Маврова това е причината за забавяне на плащанията към договорните партньори на касата.

Всеки се упражнява в бюджетно счетоводство. Просто трябва да се разбере – или има държавна монополна здравна каса и тя е част от консолидирания държавен бюджет, или има конкурентни частни здравни каси и те не са част от консолидирания държавен бюджет. 

Ако лекарите и здравните служители не искат бюджетните ограничения да влияят на здравеопазването, трябва да подкрепят реформа, която да допусне конкуренция в здравното осигуряване и да разбие монопола на НЗОК. Ако не са готови на това, да спрат да се оплакват и да си носят бремето на държавния монопол.

Блогът за икономика 2010

Източник

за младежи на възраст до 30 години

Институтът за пазарна икономика има удоволствието да обяви първия конкурс за есе за наградата „Дикран Н. Балабанян". 

Темата е „Предприемачът като откривател".

Първа награда е $1000. Ще се връчат и две поощрителни награди, всяка по $ 250.

Повече информация на сайта на ИПИ.

Блогът за икономика 2010

Източник

Правителството прие 60 мерки – с една повече от подкрепените от тристранката.

От гледна точка на фискалните мерки – избягва се вдигане на ДДС и голяма част от тежестта пада върху публичния сектор, както трябва и да бъде. Нетният положителен ефект за бюджета се оценява на 1.5 милиарда лева.

Списъкът е пълен и с всякакви други мерки, които може да обсъдим през следващите дни.

Блогът за икономика 2010

Източник

Ако сме умни, много можем да спечелим от гръцката криза.

1. Синдикалисти и всякакви други групи по интереси в обществото видяха какви проблеми пораждат дефицитите в Гърция – вероятно това ще ги отрезви и ще избегнем популистка вълна.

- похвално е, че правителството мисли сериозно за фискални мерки, които да избегнат голям бюджетен дефицит

2. Гръцките компании започват все повече да забелязват колко по-добро е данъчното облагане и стабилността в България докато в Гърция се очакват още по-високи данъци

- Гръцки компании с интерес да се регистрират в България

- наблюдава засилено регистриране и изнасяне на дейност в България на малки гръцки фирми заради плоския данък и финансовата стабилност

3. Гърци депозират парите си в България заради по-високите лихви и по-голямата стабилност и сигурност.

- Забелязва се тенденция за увеличаване спестяванията на граждани от южната ни съседка в родните трезори

4. Гърция тепърва навлиза в кризата и ще се бори години наред с бюджетните проблеми – което ще позволи да изпъкнем много на този фон (ако не последваме гръцкия модел, разбира се)

5. Гърция вече е лошото дете на Европа (за радост, вече не сме ние). България вече все повече се възприема като един от добрите примери, особено при фискалната политика. На фона на страни като Гърция, България изглежда много добре и много стабилно. 

6. Ако европейците са готови да помагат на страни като Гърция – които нарушават правилата – те трябва да са още по-готови да помагат на страни като Естония и България, които спазват правилата. Политическият ни аргумент за еврозоната е много силен – само ни трябва дипломация, която да може да го разбере и обясни убедително.

Блогът за икономика 2010

Източник

Георги Стоев, гост блогър

7 абсурда на Националния съвет за тристранно сътрудничество

1.  Той носи отговорност само на ниво “преговори и консултации”. За последиците от “договореното” отговорност носи само правителството. 

2.  Според името и действията му обществото има три страни. Една от страните – правителството – представлява интересите на цялото общество, т.е. и на трите страни. 

3.  Той е механизъм правителството да съгласува проекто-решенията си с гражданите. А какво става с тези граждани, които не са представени от синдикати и едри работодатели? 

4.  Той е нужен, защото народното събрание не може да свърши добра работа в предварителния анализ на законодателството. Дори да е така, защо това да е нормално? 

5.  Управляващите търсят легитимност чрез решенията на тристранката. Парламентарните избори не стигат ли? Или платформите нещо са били твърде общи… 

6.  Той е експертен, но не съвсем. Оказва се, че за най-тежкия актуален въпрос – бюджетния дефицит – нито синдикати, нито работодатели били експерти в областта. 

7.  Той е експертен (втори път), защото гражданите не могат сами да се сетят кои политики са в тяхна вреда. Защо ако са толкова rocket scince, са всяка вечер в новините?

Блогът за икономика 2010

Източник

Вече е ясно, че тристранката няма да прояви смелост и да предложи голямо намаление на публичните разходи. Синдикатите бутат нещата към палиативни (или дори вредни) мерки, които в крайна сметка ще направят неизбежно вдигането на ДДС и то много  повече от обсъжданите 2%.

Правителството трябва да остави синдикатите на собствената им съдба и да вземе нещата в свои ръце. Да започне структурните реформи, да намали значително бюджетите на всички министерства, да спре източването и да стартира мащабна програма за концесии, приватизация и продажба на активи. Добре ще е да се намалят и осигуровките, тъй като безработицата е висока.

Време е за смелост и решителност. Тази година все още имаме шанс да постигнем по-солиден икономически растеж, но трябва да се вземат мерки. Сега!

Блогът за икономика 2010

Източник

Индикаторът на бизнес доверието в Еврозоната и ЕС расте през март. Расте и в България, макар че тук има изоставане спрямо ЕС.

Блогът за икономика 2010

Източник

Решенията на тристранката (синдикати, работодатели и правителство) от събота са доста интересни:

1. Увеличават се ваучерите за храна (които не са толкова ваучери за храна, колкото начин за избягване на данъци и осигуровки). Синдикатите, които създадоха и постоянно разширяват тази дупка в данъчните закони, продължават в същата посока.

2. Връща се данък оборот в застраховането вместо сегашния данък печалба. Очакват се 20 пъти повече приходи отколкото при досегашното облагане (освен ако и без това губещите застрахователи не фалират).

Забележете, обаче, че мерките не са в една посока. Данъчното облекчение за ваучери се увеличава – защото си има силно лоби в тристранния съвет (в лицето на синдикатите). Застрахователите ще плащат 20 пъти по-висок данък, защото не са представени и нямат лоби в съвета. Едни ще ползват повече данъчни облекчения, други ще бъдат ударени с много по-висок данък.

Това е вярно и за други отрасли. Туризмът, който плаща три пъти по-ниско ДДС от останалите отрасли, ще продължи да ползва тази данъчна преференция, защото туристическият сектор има свои хора в тристранния съвет. Самонаетите, обаче, които не са представени в тристранката, вероятно ще загубят част от данъчните си преференции.

Накратко, който има лоби в тристранката, получава допълнителни облекчения или не го закачат. Който няма лоби, понася удар. За съжаление, не виждам голямо развитие по посока на намаление на разходите на публичния сектор (вероятно защото синдикатите го защитават?).

Блогът за икономика 2010

Източник

Както доскоро почти нямаше икономически блогове, сега вече броят им бързо расте:

Йордан Матеев вече има блог

Николай Вълканов също си направи блог

Георги Ганев пише често в Блога на ЦЛС (но там пишат и други хора, далеч от икономиката)

Блогът за икономика 2010

Източник

Бюджетът няма пари и дефицитът се увеличава. Но синдикатите предлагат още по-големи държавни разходи. Също така предлагат рязко вдигане на минималната работна заплата, което може да коства загуба на много работни места. Кой се интересува от някакви безработни и някакви дефицити? Не и синдикатите.

Отново по идея на синдикатите се мисли как да се налеят бюджетни пари в енергетиката, за да се отложи поскъпването на цените. На никой не му хрумва, че бюджетът няма пари, а има дефицити и намаляващ резерв. Разбира се, на синдикатите въобще не им хрумва да подкрепят реформа и оптимизация на енергетиката (включително намаление на персонал и заплати). Синдикатите се правят на популисти, но на наш гръб.

Докато синдикатите (умишлено?) забавят приемането на фискалните мерки, министерствата тихомълком са изплатили на чиновниците пари за дрехи. Така, министри с помощта на синдикати бламираха една от малкото реални мерки за рязане на разходите. С което се опитват да поставят министерството на финансите пред свършен факт и да го накарат да увеличи ДДС още повече.

Лъчезар Иванов си направи устата за увеличение на здравните вноски с 2 процентни пункта от началото на 2010.

Аню Ангелов, който беше голям реформатор преди да стане министър, заяви, че няма да намали размера на армията. Ще уволни малко чиновници, но и там нищо радикално. Например, министерството на отбраната все още има агенция за "военно-почивно дело", която прахосва огромни пари, има хотели и други подобни активи и има голям персонал.

Ники Младенов, който също би трябвало да е млад реформатор, още на първия си ден в МВнР спря съкращенията в администрацията. Вежди Рашидов спря приватизацията на НДК, който бил "национално богатство". Цветан Цветанов няма да съкращава щатни бройки и да намалява разходи. МИЕТ няма да листва енергетиката на борсата. Тотю няма да споменавам – вече съм го коментирал.

Вместо административна реформа, Бойко Борисов забрани на който и да е в държавния сектор да получава по-голяма заплата от премиера. Популистки неща винаги минават – но реформи не се случват.

Естония напредва към Еврозоната и това влияе изключително положително на икономиката. В България всякакви експерти и "разбирачи" ни обясняват как нямало смисъл да се занимаваме. А когато някой чужденец каже някаква глупост за България и Еврозоната, веднага получава първа страница.

Вместо бързо да вървим към Еврозоната и така да намалеят бързо банковите лихви, тук се мислят някакви безумни схеми за наливане на пари в държавна банка – неща, които сме живели и резултатът от тях беше хипервисоки лихви, а не ниски такива. Да не говорим, че има дефицит и падащи резерви, т.е. бюджетът не може да си позволи да налива пари.

…

Блогът за икономика 2010

Източник