Икономически новини

Изглежда никой не е виждал договора за строителство на АЕЦ "Белене" – и най-вероятно такъв въобще няма. Затова си позволявам да предложа един вариант.

1. Ние, руската страна твърдим, че АЕЦ "Белене" е най-добрият проект за атомна централа в света. Белене ще е ефективна без държавни гаранции, договор за дългосрочно изкупуване на електричеството или други форми на подпомагане от държавата. Понеже проектът е толкова ефективен, със сигурност ще се намери стратегически инвеститор за него.

2. Заради нашата – на руснаците – убеденост по т. 1 ние отпускаме 2 милиарда евро кредитно финансиране на компанията АЕЦ "Белене" ООД – новорегистрирана компания с 2 лв основен капитал. Съзнаваме, че компанията е с ограничена отговорност и отговаря само до размера на активите и капитала си.

3. Ако твърденията по т. 1 се окажат неверни и не се намери стратегически инвеститор, загубите по кредита от т. 2 се поемат изцяло от руската страна. Руската страна няма да търси никакви неустойки от България или която и да е българска компания нито за кредитното финансиране, нито за поръчаното оборудване, нито за нищо друго свързано с проекта.

3.1. Ако проектът не получи лиценз от български или европейски органи, руската страна поема цялата загуба и дължи неустойка на българската страна.

4. Заради драстичната обезценка на рублата руската страна се съгласява да намали цената на проекта в евро с поне 20%. Получената сума в евро се фиксира и не може да бъде повишавана и ескалирана по никакъв повод. Проектът не може да струва повече от 4 милиарда евро. Всяко забавяне и оскъпяване е за сметка на руската страна – за което се дължи и неустойка на българската страна.

4.1. В сумата от 4 милиарда евро се включват всички разходи, пряко или непряко свързани с проекта, включително изграждане на инфраструктура.

5. Руската страна вярва, че проектът за АЕЦ "Белене" е най-изгоден в света. Затова не възразява да се проведе международен търг, в който да участват на конкурентни начала ядрени технологии и изпълнители от целия свят (какъвто търг, за съжаление, не беше проведен предишния път). Ако друг изпълнител предложи по-добри условия, българската страна е свободна да сключи договор с него като не дължи никакви неустойки към руската страна.

6. Руската страна не настоява да получи собственост в проекта за АЕЦ "Белене". Тъй като Русия не допуска чужди инвеститори в своята енергетика, руската страна приема за нормално същото отношение да се прилага и към нея в ЕС. Ако по пряк или непряк начин Русия или руски компании се сдобият с дял в АЕЦ "Белене" българската държава може да национализира тези акции безцеремонно – както Русия прави със западните инвеститори.

6.1. Проектът за Белене ще се реализира единствено ако към него има интерес от стратегически инвеститор при пазарни условия. Това ще покаже доколко пазарът подкрепя тезата за неговата ефективност.

7. Руската страна е убедена, че няма земетръсен риск в региона на Белене. Затова тя дарява на България сумата от 30 милиона евро (а при необходимост и повече) за извършване на независимо проучване на земетръсния риск. Тези средства не подлежат на връщане при никакви обстоятелства.

8. Русия ще приема отработеното ядрено гориво на своя територия. Като гаранция за това, към договора се прилага банкова гаранция от голяма западна банка в размер на 1 милиард евро.

9. Руската страна е убедена, че електроенергията от АЕЦ "Белене" ще бъде изключително евтина и конкурентна на пазара. Като гаранция за това, се представя банкова гаранция от голяма западна банка в размер на 2 милиарда евро.

10. Руската страна е убедена, че проектът ще бъде завършен в срок и качествено. Предоставя банкова гаранция за добро изпълнение в размер на 1 милиард евро.

11. Българската страна няма да предостави никакви държавни гаранции, договори за дългосрочно изкупуване, данъчни облекчения, субсидии, държавна помощ или каквато и да е друга непазарна привилегия на този проект, както и на никой друг конкурентен проект.

12. Всякакви предишни договори, поръчки и анекси се отменят. Всякакви неустойки, произтичащи от тях за българската страна, се анулират.

Блогът за икономика 2010

Източник

Понякога една числова прогноза може да се окаже напълно вярна.

Въпреки това, трябва да се внимава с прогнозите. Прекалено предоверяване на точни числови прогнози със сигурност не води до добри резултати. Не бива никога да се забравя за несигурността.

Блогът за икономика 2010

Източник

През януари 2010 официалната безработица е 9.9%. Това е с цели 3.4 процентни пункта повече отколкото преди една година.

Още едно напомняне, че отлагането на реформите и антикризисните мерки има висока социална цена. Популистите, които говорят против реформите, да се замислят и да погледнат малко по-далеч от носа си.

Блогът за икономика 2010

Източник

Георги Ганев пише в "приложна икономика" за кейнсианското стимулиране:

Най-любопитното в този иначе стандартен резултат е, че той потвърждава една добре известна черта на кейнсианските модели: за да работи фискалният стимул, цените трябва да са негъвкави и задължително трябва да има група късогледи потребители.

Прочетете цялата статия – интересна е от началото до края.

Преди около две седмици аз също писах в приложна икономика, под мотото "Размерът има значение":

Очевидно е по-лесно да харчиш и да спасяваш банки, когато си голяма икономика и печаташ световна резервна валута, отколкото когато си малка икономика и имаш малка локална валута. Още повече ако външните ти дългове са в чужда валута (а за малките страни те обикновено са). Не е случайно, че исландските банки дълго време преди кризата са настоявали Исландия да възприеме еврото и по този начин страната да стане част от голяма валутна зона…

Капиталовите потоци към нововъзникващите пазари са проциклични – засилват се в добрите години и спират (или си тръгват) в лошите. Проблемът се задълбочава, ако в лошите години бюджетната политика е много разпусната, защото това още повече отблъсква инвеститорите и притока на капитали. От друга страна, икономики, които имат балансирани бюджети или излишъци, са по-малко застрашени от кризи на доверие.

Блогът за икономика 2010

Източник

Вчера немският Ханделсблат писа за България и еврозоната доста позитивно:

Handelsblatt: България, Естония и Полша са спасителната надежда за еврото

Фискалната криза в Гърция разклати стабилността на еврото, но това не е причина Европейският съюз (ЕС) да се страхува от по-нататъшното разширяване на еврозоната… Сега обаче България е единствената държава в ЕС, която реално отговаря на критериите от Маастрихт за бюджетния дефицит, дори и във вихъра на рецесията.

Холандският Ханделсблад също писа за България:

Жертва на финансовата бъркотия в Гърция

Но някои неща се правят от българите по-добре в сравнение със съседите им. „Гърция вън, ние вътре”, заявява полушеговито икономистът Георги Ангелов относно бъдещето на еврозоната… „До края на 2010 г. ще бъдем единствената страна в ЕС, която изпълнява всички критерии от Маастрихт”, отбелязва финансовият министър Симеон Дянков, имайки предвид договора, в който са заложени стандартите за единната валута. Той вярва, че този пример трябва да бъде награден, но се опасява, че това няма да се случи.

Обяснението за този интерес към страната ни е сравнително. просто. Когато всички фалират и се оплакват, а някоя страна е стабилна, изпълнява критериите, има желание да върви към еврозоната и отстоява позицията си, това прави впечатление. Колкото по-дълго време водим благоразумна икономическа политика, толкова по-добро впечатление ще създаваме, от което ще има само позитивни ефекти за икономиката. По-добра реклама от това за България няма.

Блогът за икономика 2010

Източник

На вчерашния аукцион лихвите по дългосрочния държавен дълг намаляват значително и достигат най-ниското си ниво от началото на кризата насам. Въпреки проблемите на Гърция (чиито лихви се увеличават). Така и трябва да бъде.

С благоразумна политика можем да продължаваме да се разграничаваме от Гърция. От това само ще спечелим. По-ниското ниво на риск се пренася в по-ниски лихви по държавния дълг, а след това и по банковите заеми и води до повече инвестиции и по-бързо възстановяване.

Доходност по 10-годишни държавни облигации, първичен пазар

Блогът за икономика 2010

Източник

За 2009 година, според НСИ.

Продължавайте да слушате синдикатите, да отлагате намалението на осигуровките и други необходими реформи – и спокойно може да имаме подобен резултат и през 2010 година.

Блогът за икономика 2010

Източник

Твърди се, че проектът за Белене ще се прави, защото ако го спрем ще трябва да платим големи неустойки. Това, обаче, не ни казва важните неща – колко големи са неустойките, в какви случаи се плащат, в какви случаи не се плащат, кой ще трябва да ги плаща, от какво зависят, кой е сключил договора, ще понесе ли отговорност.

Между другото, коментирали сме и друг път как създаването на огромни държавни монополи води до фискален риск – защото ако един енергиен монопол, например, фалира, държавата ще бъде принудена да го спасява дори да няма желание да го направи (в противен случай ще спре тока в цялата страна). Ако не сте повярвали тогава, ето ви доказателство за проблемите създавани от държавните монополи (и безконтролно подписваните от тях договори) и силен аргумент за конкурентен пазар с много на брой играчи – където дори някой да фалира, това няма да доведе до системен проблем.

Следващият важен въпрос – отпадат ли неустойките ако проектът продължи? Ако правителството се съгласи руснаците да финансират проекта с 2 милиарда евро и да получат дял в него, ще се премахне ли клаузата за неустойки? Ако не отпадат, какво правим всъщност? Продължаваме да поемаме риск по този проект.

Руснаците казват, че щели да си получат двата милиарда обратно когато се намери инвеститор за проекта. Въпросът е, какво ще стане ако не се намери инвеститор за проекта? Те очакват ли да си получат парите обратно в такъв случай? И ако да, от кого?

Блогът за икономика 2010

Източник

Въпрос за здравната и пенсионната реформа в най-новото изследване на Алфа Рисърч (от февруари 2010). Има и други интересни данни. 

Блогът за икономика 2010

Източник

Niall Ferguson, A Greek crisis is coming to America

What we in the western world are about to learn is that there is no such thing as a Keynesian free lunch.\

Петър Петров, Държавните помощи – европейският и българският аспект

решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ подлежи пряко на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Иванка Иванова, Разследвания без реформи

Освен разследвания, трябва и политически процес за установяване и отстраняване на причините, които правят престъпленията възможни. Иначе всяко следващо правителство ще си има собствен октопод.

U.N. climate panel admits Dutch sea level flaw

Ясен Пекунов, Активизмът и науката

Greece: It's Our Debt, But It's Your Problem

Владимир Каролев, Георги Ангелов, Всеки да се пенсионира, когато избере

Всеки холандец знае, че когато се пенсионира, ще получи добра пенсия. Защо? Защото в холандските пенсионни фондове има натрупани над половин трилион евро. И когато човек се пенсионира, от тези средства му се изплаща пенсия. Ето това е стабилна пенсионна система.

Георги Ангелов, Без главозамайване от еврофондовете!

Има европейски страни, които са усвоили много еврофондове, но в резултат не са станали по-богати, а по-бедни. Този факт не бива никога да се забравя. Затова един съвет към министрите. Когато усвоявате еврофондовете, движете и реформите. Това е начинът страната да върви напред.

Георги Ангелов, Идва ли краят на кризата?, [bTV видео]

Блогът за икономика 2010

Източник