Георги Ганев пише в "приложна икономика" за кейнсианското стимулиране:

Най-любопитното в този иначе стандартен резултат е, че той потвърждава една добре известна черта на кейнсианските модели: за да работи фискалният стимул, цените трябва да са негъвкави и задължително трябва да има група късогледи потребители.

Прочетете цялата статия – интересна е от началото до края.


Преди около две седмици аз също писах в приложна икономика, под мотото "Размерът има значение":

Очевидно е по-лесно да харчиш и да спасяваш банки, когато си голяма икономика и печаташ световна резервна валута, отколкото когато си малка икономика и имаш малка локална валута. Още повече ако външните ти дългове са в чужда валута (а за малките страни те обикновено са). Не е случайно, че исландските банки дълго време преди кризата са настоявали Исландия да възприеме еврото и по този начин страната да стане част от голяма валутна зона…

Капиталовите потоци към нововъзникващите пазари са проциклични – засилват се в добрите години и спират (или си тръгват) в лошите. Проблемът се задълбочава, ако в лошите години бюджетната политика е много разпусната, защото това още повече отблъсква инвеститорите и притока на капитали. От друга страна, икономики, които имат балансирани бюджети или излишъци, са по-малко застрашени от кризи на доверие.

Блогът за икономика 2010

Източник

Още по темата:

  • Защо девалвацията не работи?
  • Икономиката на Южна Корея нараснала с най-бързото темпо от 2002-ра насам
  • Южнокорейската икономика с рекорден ръст
  • Хайек vs. Кейнс – n-ти епизод
  • Йената на 8-месечен връх спрямо долара